На съседната уличка има
засадена от мене бреза.
Още малка е, тиха, незрима –
не познава човеците тя.
Само птиците в клоните спират,
своя песен копнежно редят,
забавляват я, сетне се сбират
и след малко – току отлетят.
А брезата свенливо поглежда
към безкрая, изпълнен със смях,
без да пита – къде ги отвежда
този техен стремителен бяг. ...