Броеници
Не пускай злото във сърцето,
колкото и да боли.
Нали светулката да свети
в тъмното не спира и
защото вярва ти човека
и предимно – на лъжи –
за някого ще си небето,
той в което ще лети.
Защото хората, дордето
дъх поемаме, броим.
Броим пари, какво е взето,
жлъч неистово таим.
Едно-единствено в сърцето
не умеем да броим –
на колко мънички парчета
ставаме и аз, и ти,
когато вляво нещо тегне,
огън щом в кръвта ти ври
и без възможност да избегнеш
огъня неугасим.
Не пускай злото да те види
даже и в съня си тих.
Ако доброто си отиде,
повече ще те боли.
© Камелия Виденова Всички права запазени