yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
27.02.2013 г., 21:58 ч.

Броилка в страстната седмица 

  Поезия » Философска
607 0 4

Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.

А бяха светли, чудни часове
на смях, на веселба и близост.
Веднъж нападнаха ме бесове,
заляха ме с отровна низост

и закрещяха с грозен глас – Разпни!
Със губерка устните ми шиха.
Видях другарите си до един
как по тъмни кьошове се скриха.

И беше време – зло като оса.
Накършиха ме без остатъци.
Душата ми навиха на кросна
заедно страхът и суетата.

От вчерашната ни софра трески –
с клинци щърбави ме приковаха.
И вълци виха от двете страни –
страхът – коварният, и суетата.

Шептяха ми – и сладко, и със зло,
хрипливо, съскайки подмятаха
коляно да подгъна и до гроб –
страхът, нетърпелива – суетата.

Но аз за нищо всъщност не тъжа
и не жалея, че макар и кратък
животът ми – неприютил лъжа,
не кривна към страха и суетата.

 

 

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пази, Боже, от такива приятели, Доче.
    Благодаря ви, приятели, че не подминахте
  • Приятели, които слагат крак...
    Дали си струва даже да ги помня.
    О, Господи разбирам своя враг,
    приятелите,Господи, не мога...

    Благодаря, Валя.Докосна ме.
  • Харесах,Валя!Много добре написано!поздравление!
    Привет от мен!
  • Но аз за нищо всъщност не тъжа
    и не жалея, че макар и кратък
    животът ми – неприютил лъжа,
    не кривна към страха и суетата.

    Поздравления, Йо!
Предложения
: ??:??