Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове
на смях, на веселба и близост.
Веднъж нападнаха ме бесове,
заляха ме с отровна низост
и закрещяха с грозен глас – Разпни!
Със губерка устните ми шиха.
Видях другарите си до един
как по тъмни кьошове се скриха. ...