Мечтаеш утре да те заговоря,
да те попитам плахо и с надежда във гласа
"Ще мога ли да имам, Ваша Воля,
да подържа ръката Ви, честта?"

Мечтаеш, сложила си токчета, молив и сенки,
облечена си в черно и кроиш
на бедния, усмихнат и сърдечен
живота безвъзратно да вгорчиш.

Най би се радвала, аз зная,
ако решиш, че някой иска в миг
да бъде с теб и във безкрая
да се оглежда в твоя лик.

Ти доста вярваш си, добра позната!
И мислиш, че си хубава, пресмяташ
по колко пъти дневно чуваш:
"Звънни ми, помниш ме, нали?"

Дотук добре, знам, Красотата
е сила без Бог, не е за светци.
За нейна жрица те признавам,
свети в света, топли, краси!

Но има друга сила необятна,
която с красота не ще надви.
Защото ти си само кифла сладка,
в живота ми солта не си!

Мислете си, каквото искате!
Аз имам си една мечта -
да бъда с една друга - Истинска,
да чувствам на живота си вкуса!

Щом вярвате си - можете, мислете го.
Усмивката приемайте за флирт.
За вашите квоти усмихвам се винаги,
дано сте с усмивки заринати!