4.12.2017 г., 0:14 ч.

Брунате 

  Поезия » Друга
802 0 3

Тръгна първи.

Не спря този път,

Пред стиха засиял в полумрака.

Тръгна за да премине отвъд

И разбира се, нея да чака.

 

А в неделя е шарен градът

Между езерото и луната.

С красота го изпрати светът

От Нея към светлината.

 

Тя оправи бомбето, бастуна

(заплатил на таланта цената)

Устните и очите целуна

Лист хартия му сложи в ръката.

 

Не заплака. Погали челото.

През тавана се срути небето

изкрещя в отчаяние злото –

„Няма смърт, няма смърт за поета.”

 

Той ще пее и пролет и есен

В свойта болка безмълвен и тих

Свободата е „Кървава песен”

Трудна радост е честния стих.

 

И тогава сърцето ѝ пръснато

се събра в неочаквана радост.

Та той е тук. И ще е същия

Завинаги, „Докле е младост“

 

Е, сбогом! Щастието да си път

Е само на поетите познато.

От Трявна тръгнал го позна светът

Намери вечност в

град Брунате.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??