Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава,
унесени в Живота в борбата си за хляба.
Мълчат и носят пак своето нерадостно тегло.
забравили за честта си и своето славно минало.
А децата им ги гледат и им подражават,
те ценностите за живота не притежават.
Така ден след ден животът си отминава,
раждат се, живуркат си и само споменът остава. ...