Будна кома

11.01.2013 г., 20:27 ч.

Поезия » Друга

648 0 4

"Самият живот е често будна кома."

из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение

Животът днес е будна кома.

Смъртта протяга криви пръсти.

И пред последната икона

един мерзавец пак се кръсти.

И всеки миг умира нещо.

Любов. Надежда. Вик. И цвете.

Изгасва есенната нежност.

Заглъхват с писък ветровете.

И до боклука се прощава

с живота старото ни куче.

Отиват си честта и славата.

Тъгата само ни се случва.

Приятелството се променя.

А верността се преоблича.

Лъжи и пошлост и съмнения

коварство и раздор повличат.

А ние все сме в будна кома.

Не сме ни мъртви, нито живи.

Мъждукаме във нечий спомен

и мъчим се да сме щастливи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.