И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива
във паяжина страховете детски,
съветите забравени и мили
и дланите преливащи от щедрост...
И любовта понякога е тъжна...
Когато я обстрелват закъснително
забравени, пропуснати, избързали
и отлетели безвъзвратно истини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация