25.09.2011 г., 17:53 ч.

Будни отпечатъци 

  Поезия » Философска
5.0 / 18
889 0 29

И любовта понякога е тъжна...

В една пътечка стъпките събрала,

а ехото на бащината къща

посреща скъпи гости непоканени.

Със сребърно мълчание обвива

във паяжина страховете детски,

съветите забравени и мили

и дланите преливащи от щедрост...

 

И любовта понякога е тъжна...

Когато я обстрелват закъснително

забравени, пропуснати, избързали

и отлетели безвъзвратно истини.

И само дати, прах, трева и спомени

гнездо са свили - болка да отглеждат.

А в тишината мълком като прошка

лъч светлина в прозореца просветва...

 

И любовта понякога е тъжна...

Строшила на парченца огледалото

със образи, които са си тръгнали

и сенките им бавно избледняват...

И само в сънищата пълноценно

живеят както някога и дишат.

Оставят будни отпечатъци по мене,

да ми помагат с липсата да свикна...

 

24.09.2011.

три години без баща ми

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...

Още произведения »