vik89 (Виолета Веселинова - Ил)
51 23
15.08.2013 г., 18:53 ч.

Буйна река във вечноста 

  Поезия » Философска
1115 1 2

Стоя на брега, свита на кълбо,

замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.

Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''

казвам си и я приемам.

Повличаш ме нанякъде в райски земи,

невидени от други човешки очи.

 

Всяко камъче с теб галя и слънцето поздравявам,

а на брега е тялото ми -

с теб край него аз минавам.

 

Пътувам кратко - никога не стига,

после на брега ме връщаш и шептиш: ,,Пак ще мина''.

А аз седя там и чакам -

години, вечност, безкрай -

чакам без да бързам и без да се уморя

теб във вечноста!

© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??