Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.
Вървя си със дните горещи
по пътища и по сезони.
И паля в олтара си свещи,
където и вяра се рони.
Духа си лекувам със песен.
Живея във дните със думи.
Така е живота чудесен
и леки са моите друми.
Повярвал в душата си моя
и следвайки нейната воля,
разбутвам ти, Боже, покоя-
за нищо не искам да моля.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Тука прозата е в отделен раздел и мисля, че ще ти достави по-голямо удоволствие.
Благодаря, Валери, за хубавите думи.Аз понякога пиша тъжни неща, но
съм бил винаги оптимист.
Желая ви хубава и спокойна вечер!