20.11.2022 г., 18:41 ч.

Бунт 

  Поезия » Друга
232 5 11

Оклюма се главата - Просто няма смисъл,

не иска да приеме логичната ми мисъл.

- На нас ни писна вече – казаха ръцете –

в джобовете му силно сме стиснати и двете.

Притихнало сърцето, тъжно се присви.

- Ужасно е ви казвам! И толкова боли.

Кръстосани краката силно възроптаха,

а как добре си бяха, когато си вървяха.

- Я тихо, тихо!

Безгрешно доловили походката позната,

кръстоската разплетоха и литнаха краката,

сърцето ще изхвръкне – не може да се спре,

ръцете с много нежност прегърнаха ръце,

устни се докосват, притварят се очи.

 

Мисъл ли тук имаше? … По нищо не личи.

 

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??