Вятърът простена във короните,
игриво втурна се посред листата,
подобно повей на дъха по кожата
раздипли всички гънки на телата.
Усили вятърът и буреносни облаци
наскупчиха се като ято черни врани,
подобно малки ненаситни блудници
зашариха простора с пръсти обиграни.
Закапа дъжд - смолисти едри капки,
които постепенно придобиха ярост,
подобно стонове, задъхани и кратки
от устни, впримчени във сладост.
Последва трус. Земята потрепери,
оргазъм див до магма я прониза,
в предсърдието ù разтвориха се двери
към непонятни светове. Любов отблизо!
© Таня Донова Всички права запазени