Гръм проряза небето...
***
Сърдитото небе се размърмори,
заплака. Прокапа. Заромоли.
Дъждът запляска. Зацвърча.
Небето забoботи, забуча.
Съска и се пръска,
къса се със страшен гръм.
И от раната навън,
без да спре да се дере,
без да спира да реве,
от раненото небе
дъждът клокочи и тече.
Небето се задъха. Закъркори,
Затътна глухо. Замърмори.
Дъждът затропа. Замълча.
Заслуша се. И спря.
***
... и светъл лъч проряза небето...
© Георги Всички права запазени