Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето,
и ти не заспиваш, думи мълвиш,
тъгата е вятър, роса по ръцете,
изпий я и в огън ще се преродиш.
Ти бъди гръмотевица, не искра
и нека светът край теб да отвърне,
бурята в душата ще остави следа,
ще те събере, но и разгърне!