Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.
Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.
Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.
Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.
Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой.
Очи се смеят, лице сияе, локви тъмнеят, буря - мечта е.
Мрачно щастие, ураган успокоен, подредена стихия, природен рефрен.
Детска рима, пукот и гръм, дъх на пролет, празничен шум.
Разкъсано синьо и влажно небе, свежест, озон и дъх на поле.
Очи затворени, време забавено, слънце в клепачите, лошо забравено.
Мокри коси, тяло горещо, енергия, сила, порив за нещо.
Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.
© Александър Митков Всички права запазени