23.11.2010 г., 18:29 ч.

Бурята 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 33
3083 1 65
БУРЯТА
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро,
под стъпките му плаче всичко живо.
Небето над града ли се проби?
И улиците бягат към реката.
Спасение да търсят, може би.
А месецът е май, и всичко в цвят е.
Прозорците! Това е воден взрив!
Светкавицата – като ятаган е! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
  • Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...

Още произведения »