рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
29.03.2013 г., 19:28 ч.

Бяг 

  Поезия » Друга
446 0 0

Свечерява се отново,

прегръщам залеза,

чупя окови

и бягам.

 

Нанякъде,

незнайно къде,

преследвам вятъра,

няма кой да ме спре.

 

И коня яхнах,

препусках в галоп,

тъгата да махна

от своя живот.

 

Луната - мой спътник верен

в зловещата нощ,

небето - наметало черно,

аз величие, мощ.

 

 

Свободата прие ме

в нейния дом,

излекува сърцето

от любов,

 

като отрова,

която захвърлих

и с надежда нова

се изпълних.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??