Не мислù за мене, ако можеш.
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш
и поплакват тайно две очи.
Щом желаеш, странно помълчи
и опитай се да ме прогониш.
Следвайки съдба предначертана
бягай надалече ти от мене,
че сега е обич моят зов.
Там, във миналото да остана -
прокълнù в мен чувства и горене...
А как да прокълнеш чиста любов?
© Асенчо Грудев Всички права запазени