11.04.2017 г., 11:06 ч.

Бях 

  Поезия » Друга
5.0 / 15
953 7 17
Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично.
Все криво разбрана абстрактна картина.
Обичах наивно. По детски първично.
А мразех по женски – без свян. И себично.
Бях награда. Патент за мъжественост бях.
Ръчна чанта с багаж – тъй от време на време.
Промених се до толкова, че едва се познах.
И реших да пожаля жената във мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Предложения
  • Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
  • Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...

Още произведения »