БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца,
додето Океанът се покаже – и жаждах! –
да задишам с пълна гръд,
дали след низ илюзии, миражи не навъртях през три Сахари път,
дали светът с добро ще ме запомни, или ще ме забрави въобще,
през думите – един щастлив бездомник, дали преминах с обич на дете,
все тъй търкалям черната си пита в полята с пепелак и бучиниш,
прости ми, Боже? – много взех да питам.
А ти над мене все така мълчиш.
© Валери Станков Всички права запазени