Бях някога Поет
БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил,
дори приел съм кротката вина, че в този свят взаимно все се тровим,
и съм готов да бъда Светлина! – в дървото на живота – дъб вековен,
на лакомника да не бъда враг, щом бърка с пръсти в златната си делва,
и – друмник ли се спре на моя праг, на килнатия одър да му стелна
и Дядо Вазов рече в мил куплет – спокойно гледам в бъдещето ази...
Обичам ви! – бях някога Поет, дошъл с любов душите ви да пази.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красота и любов!
-
на лакомника да не бъда враг, щом бърка с пръсти в златната си делва,
и – друмник ли се спре на моя праг, на килнатия одър да му стелна
В твоите стихове блика толкова много човечност и любов, Валюше! -
Валерка, пожелавам ти да живееш още дълги, дълги години и да бъдеш светлина за душите ни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
е мисия на всички времена:
Поетът да опази и спаси доброто
напук на плъпналата по света злина...