Бях там

1.03.2016 г., 22:25 ч.

Поезия » Друга

361 0 4

Бях там

Мъртва съм, а все още те дишам…

Жаднее кожата за онзи дъх..

Мъртва съм, а още те обичам

и гледам все към онзи Връх……

Някъде там където Върхът целува Слънцето..

Не виждаш, ноо…….. знай - това не е Връх

Бях там, толкова близо! - близо до Слънцето -

Пепелище е. И дом е последен на Първата кръв.

Не гледай нагоре, ще ослепееш от блясък -

Любовта леденее в кристален лазур.

Там стъпиш ли – оглушал би от крясък

Сърцето ти там - се превръща във сгур …..

Фатална – без накит застинала Жрица -

обледена Царица, с кървав рубин във ръце

Любовта – в саркофаг-стъкленица -

Палачът - тъй хищен за трофей от Сърце.

Мъртва съм, а се щурам сред мокри мъгли……

Жадна съм - край няма тази пустиня………

Жива съм, а мъртвецът отвътре мълви

- Върни ми сърцето - Рубинът в” онази” Богиня.

Мъртва съм, а оглушавам, оглушавам понякога,

от ръждивото скърцане- стон тъжен на люлка…

Към Върха се отправям - по-мъртва от всякога

Любовта се оказа – Сянка вградена на булка.

Рене

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.