Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
30.08.2023 г., 22:19 ч.  

Бял кахър 

  Поезия » Друга
322 8 7

Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.

 

Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл,
ще се намери даже и коняк,
не съм богата, който Ви е лъгал,
да ме познава, просто няма как.

 

Простете, котаракът май избяга,
той може би страхува се от Вас.
Седнете тук, госпожо Злоба, драга,
сега кафе ще донеса завчас.

 

Сега къде пък хукнахте? Болеше,
човек че съм и скромен, и добър?
Вървете си! По пътя си погрешен,
за мене сте последен, бял кахър.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Бени!
  • Въздействаща образноост, силно финално послание!
  • Благодаря ви!
  • Винаги съм се възхищавал на таланта и на моженето ти, Наде!
    И една, две, три запетайки няма да спрат таланта ти!
    Обичам поезията ти!💝💝💝
  • Чудесно! Тя, злобата, си е такава - винаги готова за война, ама ако се окаже, че няма с кого, обърква стъпките.
  • Не знам за: Браво!, ли е, не е ли и колко съм голяма с моите 1,56, но вашата обич окрилява!
  • Толкова много злоба покрай нас, че просто трябва бързо да я подминаваме. Трябва да я подминаваме, защото граби и търси сметка за всичко. Смел и хубав стих. Поздравления!
Предложения
: ??:??