Бяла като тъмнината
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора!
Подават им невярна стръф...
И щом погълнат в себе си лъжата
удавят се във собствения блъф.
Защо копнеят хората тогава!
За тези лъскави лъжи...
Защо от суета предават
за нищо своите мичти.
Бяла като тъмнината,
тъмна като собствена лъжа...
Туй е нашата отплата
да живеем за мига...
Не молете се за мене...
Не тъжете за това.
Но ви моля помислете
и с доброто се сплотете,
нека всички да живеем
в мир, любов и сбъднати мечти.
И забравим че във нас -
живеят хиляди лъжи...
© Ангел Всички права запазени