По бяла пътека
тръгнах
да търся утеха,
вървях, вървях,
в преспи вървях
и стигнах
до непознати земи.
По бяла пътека
тръгнах
да търся утеха
и
бял вълк
ми прошепна
къде
да търся надежда.
И тръгнах
след него,
изпълнена
с вяра,
без да зная
къде ме отвежда.
© Богдана Маринова Всички права запазени