15.07.2008 г., 10:14 ч.

Бяла смърт 

  Поезия » Друга
664 0 2

Ето, пак те виждам нощем като хищник,

 бързаш, отиваш и взимаш,

но жертвата си ти!

Боли те и решението е в шепа прах.

Треперещи ръце протягаш, навеждаш се и подсмърчаш леко

и се питаш за венозно ли е време?!

Лягаш и затваряш очи, заспиваш и сънуваш.

Но жив ли си?

А с уморен глас умираща в ръцете ти, душата ти крещи:

събуди се, събуди се!!!...

© Софийската Софиянка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??