VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
11.10.2015 г., 18:54 ч.

Бяла, спретната къщурка 

  Поезия » Друга
1083 0 2

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –

POSTSCRIPTUM

 

Бяла, спретната къщурка

с две липи отпред...

Ран Босилек

 

Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –

къщурката в забрава е отдавна,

а покривът ù – накривен каскет,

очи-прозорци схлупил, гние бавно.

Дъска поскърцва – в някой чеп дали

неясна, стара мисъл се е свила,

във дрямката си сепната, или

погризва червеят недоизгнило?

Изсъхнали са старите липи,

от дните златни спомен. В изнемога

тя слуша само вятър как шепти,

подухващ крайчеца на некролога.

© Владимир Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къща - самота

    Във този дом е имало живот,
    и детска глъч навред е там кънтяла.
    А в двора, след лехите цветни, Бог
    дарявал хората със китка незабрава.

    Живеели... и правили любов.
    Работили за хляба, сладък залък.
    Отчували си стока... с благослов
    и ориста за тях била подарък.

    Сега е празно. Къща - самота.
    Призрачно събира сенки стари.
    Заключени, зад тежката врата,
    лозите пазят спомени- олтари.

    Със гроздове - лъчиста топлина,
    фенерно разпиляват тъмнината.
    Ще могат ли с уют и светлина,
    те внуците да върнат в тишината.

    Във този дом е имало живот...
    и в много други, нейде по селата.
    Залостени дуварно, те не спят,
    а чакат... да проскръцне пак вратата
  • Истината за обезлюделите селски къщи...тъжно!
Предложения
: ??:??