25.09.2013 г., 20:32 ч.

Бяла стая 

  Поезия
5.0 / 1
584 0 2
Блуждаещ погледът пробива
две стъклени крила,
небето синьо се разкрива
през облачна борба.
Животът в рамка се побира
на нечии души,
в очите влагата напира
от смазани съдби.
Боричкащи се хаотично
мисли боязливи
раздвижват меките ресници
на очи сълзливи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Предложения
  • Понеже цял живот така живях, самотница, ( разбирай саможива), не ме разбраха и не ги разбрах, все бе...
  • Поделям думите със старата череша. Тя шепне дълго, аз отново премълчавам. Говори ми и днес, говори б...
  • За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »