Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде.
Остàвих го, от другите набрах за сладко.
Разбрах, че тишината му за теб е свидна
и премълчах си с нея мъката ти, татко.
След време в ден дъждовен ти замина.
Изсъхна втори клон и вряза се в небето.
Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
но сладко пак сварих. Така си бе прието. ...