Черен облак, от тъги,
чернее над мъртви мечти!
А зад железницата стара
(над паркинга) нощта страда...
Няма нито един лъч светлина,
нито една звездица на фона!
И последният шанс си замина
с удара на дъжда - жадна симфона...
Този тънък лед се чупи като стъкло
(Под силата на куршумите).
Сякаш никой и нищо преди не е било...
докато от шума ронят се думите: ...