21.12.2010 г., 14:58 ч.

Бяла сълза 

  Поезия » Друга
1025 0 22

Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга
във средата им несъвършена,
после бели гълъби – два,
гледаха в  нея смутено.
Някакво време мина край тях,
сякаш влак  релси разлюби
и отекна далече някъде смях,
смях, който отмина учуден.

Голи, голи са жиците...
Сиви. Контраст със снега.
А пътеките сливат се всичките
в бяла, кристална сълза.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??