29.01.2015 г., 8:04 ч.

Бяла зима 

  Поезия » Пейзажна
443 0 4

         

        Бяла зима

 

С бяла приказка, с вълшебство,

с красота неотразима

идваш като гост от Детството-

моя бяла, бяла Зима...

 

Бели-побелели къщи

и дървета с бели клони,

вятър бял се понамръщи-

ситно бял снежец се рони...

 

От кога е ден изгряло

над комините се вие

дим в небето бяло... Бяло...

Тихо... Куче ли завие?...

 

По снега врабец подскача

търси милият трошица-

палав вятър го закача,

че и вятърът е птица...

 

Някъде врата се хлопва,

хорска глъч далеч замира...

Тихо- сякаш че Живота

малко да отдъхне спира...

 

Бяло-беленей полето,

бели ниви и поляни

кротка белота догдето

поглед може да обхване...

 

Мило спомнено вълшебство,

моя приказка любима!...

... Хайде да се върнем в Детството

с тебе моя бяла Зима!...

 

Коста Качев      

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??