Тази зима е толкова бяла,
снежно-приказна, мразовита,
меки преспи по пътя навяла
вещица стенеща, страховита.
Тази зима е моят сезон
с леден чар и снежини танцуващи,
с пируети и нисък поклон,
за усмивка и поглед жадуващи.
Бяла зима, бяла скитница,
дом не намерила, вечно търсеща,
с поглед чист омагьосваща,
сърцето ми с обич докосваща.
Тази зима ме прави щастлива,
очарована и безкрайно добра,
с теб сме заедно двамата
и ме топли чувството, че те има.
© Роси Лита Всички права запазени
Честита първа пролет!