И пак ли всичко почна отначало
и пак ли трябва да боли сърцето?
Не мога, в мойто старо огледало
се виждам - бяло, излиняло цвете.
И време беше.
Толкова години
цъфтя червено, с цвят наситен.
Миришеха го, гледайки в градината,
без никой да посегне да го пипне.
Единствен градинарят с много обич
му шепнеше и милваше безкрайно,
а цветето разпукваше и почна ...