В средата на пустошта има
едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,
тъжи - безпорядъчно.
Как може да се очаква
порядък в море, изпълнено
от бялост и блясък. По средата
като плашило дърво - самотно...
Струва ми се, че пищи
безпомощно с последни сили.
Но никой не го чува, кипи
под корените му студът под нулата и едновременно спи.
Но това олицетворява всъщност
човекът, който си губи душата...
Човекът без книжка за правилност.
Човекът, превърнал се в "бял гущер".
© Сияние Всички права запазени