muhaninja (Кирил Ганчев)
226 929
3.05.2011 г., 19:02 ч.

Бялото агне 

  Поезия » Философска
1949 1 6

 

 

В стадото черни овце

било като пряспа сред въглени.

Агне с прекрасно сърце,

блеело истини сред излъгани.

Сред тревата зелена

потъвали другите в сиво.

А на Бялото –даже в кал омърсено,

сърчицето му тупкало живо.

Другите, уж кротко пасели,

уж не поглеждали към овчаря,

но храна от бялото все крадели

и не пропускали да го ошамарят.

Отвръщало агнето с кротка усмивка.

Дори се закачало весело.

Но го гърчели пак без почивка,

карали пак по старата песен...

Един ден орел във небето

размахал могъщи криле,

стадото зърнал долу в полето

и се спуснал да грабне месце.

Мигом овцете се пръснали,

даже овчарят си плюл на петите.

Само бялото - на място замръзнало

и  гледало храбро смъртта във очите.

После ли? Всичко е ясно.

Орелът грабнал самотното, бяло овне...

Но тук следва интересната част:

Вместо да хапне овнешко прясно,

орелът

                пуснал агнето в друго поле...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??