В стадото черни овце
било като пряспа сред въглени.
Агне с прекрасно сърце,
блеело истини сред излъгани.
Сред тревата зелена
потъвали другите в сиво.
А на Бялото –даже в кал омърсено,
сърчицето му тупкало живо.
Другите, уж кротко пасели,
уж не поглеждали към овчаря,
но храна от бялото все крадели
и не пропускали да го ошамарят. ...