18.05.2014 г., 11:50 ч.  

Бъбривите моменти 

  Поезия » Друга
453 0 12


Бъбривите моменти


Завъдих разни притежания

като бълхи досадни в лятна жега.

Не мога, докато подскачат, 

хапейки ме, да ги хвана.

Ще трябва по-жестоки 

действия да предприема.

 

Един приятел 

(всемогъщ сред думите човек)

твърдеше, че сред прозата вселенска 

налазват те, 

единствено сред чувството за самота, 

бъбривите моменти,

 

и в тях признанията 

кротичко отпиват джин

от чашата на общите ни тайни.

Димят и стапят се кристалчетата лед

пред притежателите на случайности.

 

Над тях събират се 

дъждовните стада. 
Пълзят и търсят паша, 

а аз от сблъсъка на техните рога 
се крия вкъщи и се плаша. 


То, моето, е дом като затвор - 
ни вятър влиза, 

ни надничат сладкодумни врани. 


Покаже ли се Слънцето, 

ще припълзя, с кафето си,

към бащината стряха. 

Ще събера под кожата

онази топлина, която е единствено 

и всекиму най-важна.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??