koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
27.06.2017 г., 19:51 ч.

Бъдещето на човека 

  Поезия » Философска
280 1 6

Посрещнах за пореден път нощта

и се заслушах във шума на ветровете,

и в шепот на зелените листа,

надвиснали, като чадър над цветовете.

 

Погледнах горе светлото небе,

където греят фаровете на звездите.

И мисълта ми все натам гребе

към тоз разкош в магията на светлините.

 

И се почувствах аз, като перце

изпаднало от счупено крило на птица.

От болка сви се моето сърце,

че във Вселената съм мъничка частица.

 

Но същевременно и горд Човек,

че някога Вселената ще бъде моя.

И може би това ще е след век...

За това заслугата, Човеко, ще е твоя!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценките! Радвам се, че оценявате написаното! Но както казва Маргарита, с това си държание на земята Човека може да замърси и Вселената. Дано не стане така. Поздрави от мен!
  • Харесах!
  • Горката вселена! Дано се опази още малко от Човека! Но, стихото ми хареса. Просто, нямам вяра на Човека!
  • Благодаря, Момичета! Трогнат съм от Вашето внимание!
    Бъдете вдъхновени за нови творби! Поздрави!
  • Браво!
  • Поздравления за прекрасния стих, Никола!Докосваш!
Предложения
: ??:??