Бъдещето в кашони
Прерових всичките кашони
с надписи и без такива -
тез прашлясали картони -
дом последен на илюзия красива
Капак отварям, и гнездù как птица
гротеска, уродлива, без крила -
мъничка, пречупена лъжица
(големичка за детската уста)
От друг се е облещил в упор
макет - на щастие безмерно...
и някак - тъй (застинал в ступор)
прозореца си вперил в мене гневно.
Таванът е претъпкан с вещи
(все прилежно подредени)
А гърлото ми стиснато от клещи
едва преглъща толкова измени..
Какво да прикътая в нова мукава?
Може би и Бъдещето свое (То е Края)
не са ли Минало и тез “крила”
с които ще политна към Безкрая?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени