Бъди в душата, не и във ума ми!
Научих, мили, древна поговорка.
Че любовта не се описва с думи,
не може и да се постигне с уговорка.
Бъди топливото на доблестта ми -
аз имам вече сто причини за сълзи!
Не пропилявай дни със користта си!
От празни думи във последствие боли!
Бъди онази малка, срамежлива чупка,
с която ще рисуваш моята усмивка,
не скривай чувствата си във черупка,
защото всичко премълчано винаги заспива.
Бъди онази Вяра вътре в мен,
защото греховете носят плач!
Бъди Доброто в новия ми ден -
Спасител на душата, не палач!
© Симона Гълъбова Всички права запазени