Поредната жертва на думи,
на ласки, на трепет, мечтан,
лъжи във нощта се изливат,
а вярата става капан.
И пада с надежда сърната,
за срещата с нейния принц.
Не принц, а ловец се оказва,
любовта се оказва синджир.
Ще смееш ли питам сърната,
да вярваш отново на друг?
-Кръвта ми попи във Земята,
а раната още е тук!
Сърничке, сестричке, ранена,
недей се отчайва сега,
макар и във битка сразена,
недей обявява война.
Обич на себе си давай,
цени се, гали се, бъди,
за всички обиди прощавай,
че опит гради се в борби.
Дори и загубила в боя,
повярвай по-силно от днес,
когато достигнеш покоя,
привличаш доброто към теб.
Любов ще получиш, желана,
Обичай се силно и с плам,
Лекуваш ти грешната рана,
Бъди и ще стигнеш до там!
© Боряна Всички права запазени
недей обявява война." Красиво и много силно!