на сина ми
Цифрите на твоите години,
те качват със стъпало към върха.
Трицифрени са стъпалата, сине.
Качвай ги с усмивка и с мечта.
Не си мисли че вече си високо.
Изкачване тепърва предстои.
Знаеш, че морето е дълбоко,
но него за съдба избра си ти.
Но даже и в дълбокото, помни ги,
всичките качени стъпала!
Те създават, утвърждават името.
Качените са смисъл към върха.
Достойнството ще те качи високо,
а също честността и доблестта.
Дори и Дунав тръгва от поточе,
а тук го виждаш – истинска река.
Водите му са същите обаче,
по пътя си, от опит се множи.
Да се запазиш, твърде много значи.
Празнувай, сине, и честит бъди!!!
© Валентин Йорданов Всички права запазени