5.02.2020 г., 7:56 ч.

Бъди морето ми! 

  Поезия » Любовна, Философска
803 3 2
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си.
За изгревите, Слънцето не моля.
На нощите, коварните им челюсти,
ме глозгат до безънние и болест.
Морето ме превърна в малък остров.
Светът около мен е пръст и глина.
Напомня ми най-чистичко и просто,
че даденото може да се взима... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??