Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре,
напъва жили и земята българска дълбае.
Накрая получава малко овес и обич голяма,
един другар, като него друг селянина няма.
И той помогна някога на Андрешко с инат,
да спаси своя съселянин, своя мил събрат.
Заседнаха в блатото и остана той сам,
заедно с бирника, един човек лош и сам. ...