Всеки пише мили,
нежни думи.
Всеки описва красотата
на нашата страна
Всеки е горд, че се е родил
на тази земя.
Но нима ти ще отречеш това!?
Защо си тъй угрижен и умислен?
Защо стоиш и сякаш всичко
сринало се е, дете...?
Не си ли горд, че си под това небе,
че пееш българска народна песен.
Че свирят гайди и хора извиват се навред,
нима не знаеш, че роден си тук с късмет.
Аз зная, дядо, що е татковина
що е небе, що е земя, що е дом,
семейство и роднина.
Но е толкова тъжна таз картина,
да гледаш как от сутрин до вечер
се трепят двамина, за едното
късче хляб да има.
А хора без свян, без гордост
със власт да те тъпчат отгоре,
а ти да стоиш ненужен и ням.
Стоиш и негодуваш,
но защо не ходиш
да гласуваш!?
И казваш, това е така
и не можем да го променим.
Ще стоим, ще търпим,
но, дядо, аз знам, че
ние можем да победим.
Че народът ми е свят и любим
и дори от глад да умра,
аз на България
живота си ще посветя.
За да разбере властта, че
българската земя е една
и тя няма цена.
© Elena Kostova Всички права запазени