България днес да я има
Когато на хоризонта
била е пролетта,
а земята бременна,
готова да ражда,
тогава Майка България
издига се от пепелта,
като птицата феникс
наново се преражда.
На трети март,
от календара ден,
но за чедата ѝ станал
свят и свещен
заради кръвта,
като река пролята,
за Майката мила –
България, за Свободата.
Смирено стоим,
със сведени глави,
на тоя ден
щом спусне се здрачът.
Заговарят дулата
за нашите деди,
фойерверките с искрите
за тях плачат.
За героите
от Плевен, Шипка,
замръзналите
в тежката зима,
за загиналите
в кървава битка
БЪЛГАРИЯ
днес да я има!
© Никола Яндов Всички права запазени