България, която си мечтая

13.03.2023 г., 9:15 ч.

Поезия

382 3 3

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СИ МЕЧТАЯ

От всичките държави на света
една е на сърцето ми любима.
В пресветлото ѝ име ще чета! –
световната Любов, доде ме има.

С високите си сини планини.
С мечтанията си за три морета.
И с тих бял Дунав в песен на вълни.
Със спомена за Ботйовата чета.

Със Димчо-Дебеляновия двор,
разкършил белоцветните си вишни.
Без, слава Богу! – политици в хор,
които са ми гнусни и излишни.

Със онзи вечен, Шипченският връх.
Със Пейо Яворов – във Анхиало.
Дори и в Рая! – със последен дъх
ще я възпявам – птиче отлетяло.

Когато литна в звездния Безкрай,
ще отнеса във лунната двуколка
Родината! – несъстоял се Рай.
Държавата! – ужасната ми болка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2023-03-13T09:49:46+02:00

Браво! Добре е, че те има! Достоен продължител на нашите класици, във времето на голяма та Демокрация! Поздравления!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-03-13T09:37:12+02:00

Каква запомняща се поанта!!! Браво, варненско момче!👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-03-13T09:16:08+02:00

Родината! – несъстоял се Рай.
Държавата! – ужасната ми болка