БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча,
сняг на дрипи, студ на буци, мраз и в хорските души,
кой мечтае революции? – сит! – народът се стиши,
чайките – и те! – се скриха покрай плажните стени –
гракнаха ми два-три стиха! – ще ги пусна тия дни,
гина – син твой във несрета, а от теб ни кост, ни вест.
Майчице на Три Морета! – в локвата умираш днес.
© Валери Станков Всички права запазени