12.05.2015 г., 13:50 ч.

Българска реч 

  Поезия » Друга
1394 0 13
Б Ъ Л Г А Р С К А Р Е Ч
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили.
Аз съм оная, дето в буквара
малката уста плахо повтаря.
Реч на устата – реч на сърцето!
Ведро от мене става лицето.
Чуждопоклонци и хулигани
кълчат ме с думи тъй неразбрани.
На кръст разпъват като Христоса ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??