Корабът плава в безкрайното море,

знамето гордо се вее.

Всеки от нас готов е да умре,

България с нас да се гордее.

Ето, врагът се показва

в безкрайната морска синева.

-Няма изход - Генерала казва,

-Ний живеем за смъртта.

Врагът напада безпощадно,

ний назад не ще останем.

И пишем ний писма прощални,

а страх пред враг не ще покажем.

Те загинаха като герои,

нямаше за тях ни Църква, нито Поп.

За всички български герои,

дето свой си нямат гроб.

В мир почивайте вий, братя,

ще се видим в следващия ни живот.

Нека таз творба да вие опелото,

а България свещения кивот.